Зиятин Нуриев докосва камъни - неговите работи са безмълвни разговори със себе си

Прочутият скулптор със световна слава гостува в галерия "Арте"

Настоящата изложба на Зиятин Нуриев в столичната галерия "Арте" (ул. "Бузлуджа", 31) включва предимно скулптури от базалт - камък емблематичен за неговото творчество (10-28.6.). Рядко прави изложби у нас!

"Това дългоочаквано събитие, отлагано няколко пъти заради ограниченията в пътуването, осъществяваме с нестихващо вълнение сред колеги, почитатели и колекционери", казват кураторите.

„Удивително просто! И удивително мощно!“ – така доц. Ружа Маринска определи каменните Човеци на Зиятин Нуриев още през 2013. Струва ми се, че това обобщава най-точно иновативния и задълбочен подход на един от най-талантливите български автори. Задълбочен, защото скулпторите му сякаш идват от древни времена (Ако имам кумир, това е Египет - казва Зиятин). Иновативен, защото съвременните форми и изчистените линии са първото, което зрителят усеща.

Роден в кърджалийското село Мост през 1955 г. Завършва Хуэдожествената академия в София през 1982 г. със специалност „скулптура”. До 1992 г. твори в България, а след това е поканен и основава ателие по скулптура в университет "Мармара" в Истанбул, във факултета по изящни изкуства, където и до днес е водещ преподавател.

Ето какво пише Зиятин за настоящата изложба в галерия "Арте":

„Основните теми в които мога да събера моите работи са две: първата е „Хомо Еректус“, втората е „Незавършени проекти за нов човек“. Промяната на съдбата създанието ЧОВЕК започва с изправянето му върху двата си крака което му дава възможност да ползва освободените други два крака, предни, за други неща. В началото е било само за оцеляване. Необременен от нищо е взимал от природата само толкова колкото му е нужно, без да я ощетява. Затова и пластичния език в работите е крайно изчистен, без излишни детайли и подробности.

След това почва периода с който ние ЧОВЕЦИТЕ се гордеем че сме най-висшето създание на природата. Придобиваме невероятни способности и познания но съзнанието ни се влачи по земята. Егото превзема цялото ни същество и стигаме до положение да не можем да понесем тежестта на собствения си гений.

Тези помисли, които съвсем нямат претенциите на научно подредени мисли, а са опити за организация на хаоса, еволюираха моите по късни работи в „НЕЗАВЪРШЕНИ ПРОЕКТИ ЗА НОВ ЧОВЕК“.

Моите работи не са послания към никого, защото в днешно време всеки говори, а никой никого не слуша.

Моите работи са безмълвни разговори със себе си.

Що се отнася до “творческия процес“ при мене нещата не са на принципа “търсене“ а са на резултат “намиране“. Нещата се получават толкова непринудено, че аз не полагам никакви усилия а просто докосвам камъка.“ (Зиятин Нуриев, юни 2021)