Ден на Армения събра потомци на двата древни народа в залата с килимите в Историческия музей в Чипровци. Инициативата е посветена на 1720 години от приемането на християнството за държавна религия в Армения, обясни директорът на музея д-р Анита Комитска.
Гостуването бе организирано от арменския благотворителен съюз "Парекордзаган" и посолството на Армения у нас. Децата от арменското неделно училище към тази благотворителна организация в София пяха и танцуваха. Те рецитираха поемата „Арменци“ на Пейо Яворов и трогнаха публиката.
Контактите между българите и арменците са хилядолетни, още от времето, когато старите българи са обитавали Азия. И през цялото това време на това многовековно съжителство, искам да кажа, че то е било само в мир, любов, хармония и разбирателство. Защото близостта на общата вяра - християнството, общата историческа съдба на народите, които са разделени и отечеството е разпокъсано, борбите за национално освобождение, тук бих искала да кажа, че на много войнишки паметници по българските земи наред с имената на загиналите българи са имената на арменци, на евреи, които са отдали живота си за национално освобождение и обединение на България, допълни д-р Анита Комитска.
Арменци и прабългари се сражават заедно в битката на Армения с Персия/войната ба Вартанидите/ през V век. От това време са и първите заселения по българските земи. В годините на Третото Българско царство след погромите, гоненията и геноцида в Западна Армения българските царе - цар Фердинанд и цар Борис Трети приемат без ограничения арменски бежанци. Заселилите се в българските градове арменци изграждат свои църкви, училища, културни, просветни, благотворителни дружества. Те се включват активно в икономическия, политически и културен живот на своята втора Родина. Арменците изразяват своята благодарност към българския народ като участват във войните за национално освобождение и обединение на българите от началото на XX век.
Близо 10 000 са арменците, живеещи в България.
Коментари (0)
Вашият коментар