Валентина Терешкова излетя първа в Космоса заради дискриминацията на жените в САЩ

Джералдин Коб и Джейн Бригс Харт са готови години преди нея, но от НАСА са категорични: Имат проблем! Те не са мъже!

Тези дни за поредна година Валентина Терешкова празнува своя първи полет в Космоса, но ако не бе драконовската дискриминация срещу жените в САЩ, тя едва ли щеше да е примата, полетяла сред звездите.

Феноменалните пилотки Джералдин Коб и Джейн Бригс Харт със сигурност щяха да изпреварят рускинята, но за Конгреса на САЩ и за НАСА те имаха един огромен недостатък – не бяха мъже.

Джералдин Коб е дъщеря на авиатор, който за първи път я качва на самолет, когато е на 12 г. Тя така се увлича, че на 17 г. вече е правоспособен летец на частни полети, а на 18 получава лиценз за търговски. Въпреки ограниченията за дами, тя се стреми да остане в любимата професия и кандидатства за всякакви поръчки. Благодарение на това й поверяват доставките на военни изтребители и бомбардировачи на военно-въздушните сили на различни партньори на САЩ след Втората световна война.

Опитвайки се да докаже, че не отстъпва на мъжете, на 28 г. тя поставя световен рекорд и прави най-дългия непрекъснат полет на дълги разстояния. През същата 1959 г. става първата жена, развила най-висока скорост при по-леките самолети, а година по-късно става дамата, издигнала машината на най-голяма височина – 11,2 км.

Когато колегите й на Парижкото авиошоу забелязват уменията й, те единодушно я обявяват за пилот на годината и я награждават със златния медал за пробив на Амелия Еърхарт. Тогава тя вече е „навъртяла“ завидните 7000 часа във въздуха и усилено пести, за да основе своя компания за самолети, в която жените също ще получат шанс.

През същата тази 1960 г. тя вече е толкова популярна, че „Американ еърлайнс“ решават да я привлекат като пилот на самолет на „Локхийд“, с който имат проблем заради катастрофи. Логиката им е, че една известна жена-пилот ще върне обратно пътниците и се оказват прави. Тя прави публичен четиричасов тест на спорния самолет и убеждава всички, че той е безопасен.

Макар и много млада, тя все още няма 30 г., но вече е летяла на 64 самолета и един от шефовете на НАСА – легендарният Джеймс Уеб се сеща, че тя може да е много ценен консултант за космическата агенция. Но Коб не иска това, тя вече гледа към звездите, защото знае, че се справя не по-зле от мъжете. Затова без колебания тя се включва в програмата „Меркурий 13“, където успешно преминава физическите и психологическите тестове наравно с представителите на силния пол. Лекарят на НАСА Ранди Лавлейс решил на своя глава да я тества в частната си клиника и установил, че тя без затруднения покрива всички тренировъчни упражнения и изпитания и се класира сред най-добрите 2% от кандидатите за астронавти.

Тук започват проблемите за Коб. От една страна, в САЩ има много млади пилоти, завърнали се от Втората световна война, които горят от желание да станат космонавти. Естествено, че в жените като Коб те виждат силен конкурент. От друга страна, в Конгреса все още робуват на старите стереотипи, че Космосът все пак е „мъжка работа“. Започва тежък дебат. През 1962 г. конгресмените привикват всички, заедно с Джералдин Коб, за да установят могат ли да рискуват с жена астронавт. Сред тях е и третият американец, полетял сред звездите – Джон Глен. Заедно с Джералдин Коб на заседанието в Конгреса е и Джейн Бригс Харт. Тя е пилот още от Втората световна война и е сред първите жени с лиценз да управлява хеликоптер. Харт е толкова добра, че една частна фондация специално за нея финансира проект, с който да се установи дали жените са подходящи да летят в Космоса. Там тя е подложена на същите тестове и предизвикателства, като тези в НАСА и благодарение на това Харт става една от 13-те дами в „Меркурий 13“, които покриват всички изисквания наравно с мъжете. Макар че съпругът й Филип Харт е влиятелен конгресмен от демократите, това не й помага.

В сайта в памет на Джери Коб има една снимка, запазена от изслушването в Конгреса, която сякаш казва всичко. На нея Джералдин и Джейн седят заедно една до друга. Джералдин си е събула обувките на токчетата и е видимо разстроена, по всяка вероятност плаче. За разлика от нея Джейн Харт се опитва да запази хладнокръвие, може би защото е с десетина години по-възрастна – по това време тя вече е 40-годишна.

Дамите изтъкват всички предимства на жените – че в Космоса те ще са много по-икономични, че изследванията показват, че сърдечно-съдовата система на дамите по-добре понася натоварванията…

„Ние, пилотите жени, които искаме да участваме в изследванията и да участваме в Космоса, не се опитваме да се присъединим към битка между половете ... – казва разстроената Коб. - Ние търсим само място в космическото бъдеще на нашата нация без дискриминация.“ В сайта на Коб са публикувани и думите на Харт: „Не твърдя, че жените трябва да се допуснат до тези полети, само за да не се чувстват дискриминирани. Аз смятам, че те трябва да бъдат приети, за да направят истински принос."

В дебата отново се намесват Джон Глен и другият астронавт от „Меркурий“ 7 Скот Карпентър, които свидетелстват срещу включването на жени в космическата програма. Двамата са със статут на легенди още като пилоти по време на Втората световна война. След това са третият екипаж, изпратен на едно от инфарктните пътувания на НАСА в Космоса. При първата орбита системата за автоматично управление отказва и Глен успява да премине в ръчен режим. По време на полета топлинният щит също отслабва, което означава, че екипажът може да изгори, но благодарение на уменията на двамата и с помощ от централата, успяват да се справят и с това предизвикателство.

С тази биография зад гърба си, Коб не е имала голям шанс в спора с двамата астронавти, но тя продължава да изтъква пред Конгреса предимствата на дамите: „Жените тежат по-малко и консумират по-малко храна и кислород от мъжете. Те са по-устойчиви на радиация и по-малко податливи на монотонност, на самотата, топлината, болката и шума."

Тук се намесва Джон Глен, чиито думи също са запазени в сайта на Коб: "Мисля, че това ни връща към начина, по който е организиран нашият социален ред . Това е просто факт. Мъжете излизат и се бият във войните и летят със самолетите, връщат се и помагат да те да бъдат проектирани, построени, да бъдат тествани. Фактът, че жените не са в тази област, е факт от нашия социален ред. И това може да бъде нежелателно."

Така на битката на двете дами е сложен край. Те не могат да летят не заради нещо друго, а защото са жени. И именно тази дискриминация, която днес изглежда нелепо и смешно, всъщност е невероятният шанс на Валентина Терешкова да се превърне в първата жена в Космоса. Само няколко месеца след инфарктния дебат в Конгреса, тя вече е там, където Коб и Харт можеха да бъдат, ако не бяха конгресмените и двамата астронавти от „Меркурий 7“.

Малко след като триумфално каца на 16 юни 1963 г., рускинята типично по социалистически се опитва да уязви САЩ: „Те (американските лидери), крещят за своята демокрация и в същото време обявяват, че няма да пуснат жена в Космоса. Това е открито неравенство.“ От тази гледна точка Терешкова цял живот трябва да е благодарна на НАСА и на двамата астронавти.

Но не трябва да забравяме и двете смели жени Харт и Коб, които можеха да са на нейно място и които дадоха началото на протестното движение за равенство между жените и мъжете.