Павел и Венци Венц разказват истории в песните си като пред психоаналитик

Изпълнителите съчетаха хип-хоп с виолончело

Венци Венц е успешен маркетинг мениджър, който пише стихове, а Павел учи във Военноморското училище до момента, в който не се срещат и започват да правят музика. Зарязват всичко друго и днес са едни от най-успешните български хип-хоп изпълнители. Но създават и хитовете на много от нашумелите млади звезди като Михаела Маринова и Дара, например.

Павел Николов написал първия си текст едва 12-годишен, малко след като загубил баща си. Заради болката, а може би и влиянието на Еминем, когото харесва още оттогава, започва да пише песните си като вид терапия. Разказва своите истории.

“Те са все едно

разговор с

психоаналитик,

пред когото споделям как се чувствам”, казва той. Не може, разбира се, цялата му музика да е такава, но е категоричен, че няма да загърби вкарването на личните емоции.

Венцислав Чанов, когото феновете познават като Венци Венц, започва да разказва свои истории в парчетата доста по-късно. Вече работели с Павел, когато един ден той отишъл в студиото, разочарован от раздялата с момиче. “Павел ме накара да застана пред микрофона и да споделя какво чувствам. От разбитото ми сърце се появи Fuck love. След това пуснахме “Алберт Айнщайн”, заради която СЕМ глобиха музикална телевизия, която въртеше песента. В нея имаше текст: Отиваме до супера, да вземем нещо, оборота, оборота, вземете оборота. Глобиха телевизията, защото подканвала обществото към грабежи и безредици”, разказва Венци Венц.

Може би най-емоционалната им песен, в която вкарват свои много силни преживявания, е “Без религия”. Част от текста се появил, когато Венци Венц очаквал всеки момент на бял свят да се появи дъщеря му Агуая и в същото време да загуби един от най-близките си хора. В своята част Павел разказва за загубата на баща си, а припева е:

О, Господи, ако те има

някъде там,

значи някой чува моя глас.

Все пак не съм сам.

И двамата казват, че по принцип песни, които нямат клубен живот, се приемат за грешка, но за тази не съжаляват изобщо. Тя няма да им донесе приходи, с нея не могат да си платят сметките у дома, но за тях има изключителна емоционална стойност.

Разказват, че им е по-лесно да пишат за други артисти, да погледнат през очите им и да ги представят. Любимката на Венци Венц е Дара, Павел пък има същата перфектна спойка с Михаела Маринова. Винаги обаче търсят и изискват от отсрещната страна участие в процеса на създаване на една песен. Държат артистите, с които работят, да имат индивидуалност и да знаят какво искат от живота. “Ако не знаеш накъде отиваш, никой не може да ти помогне да стигнеш дотам”, казва Венци Венц. От години обсъждат, че

може да направят

младежки лейбъл

за нови таланти,

за да има повече българска музика. Много искат да работят със Стефан Вълдобрев. “Две от любимите ми песни през последните години са негови - едната я изпълнява той - “Тази песен не е за любов”, а другата е направил за Лили Иванова - “Севдана”. Всеки път, когато ги слушам, ми раздират сърцето”, казва Павел. Мечтаят си някой ден да имат шанса за общи проекти с Лили Иванова и Васил Найденов, но според тях все още не са достигнали това ниво. “В топ три на лайфовете, които съм гледал през живота си, слагам Роби Уилямс, Лени Кравиц и Лили Иванова.

Тя ги надпява!”,

казва Павел. Венци Венц пък добавя, че случайно се озовал в гримьорната на Лени Кравиц, когато имаше концерт у нас. Изкрещял: American Woman, всички, които били вътре, се стъписали, а той бързо се измъкнал, за да не го изгони насилствено охраната.

Въпреки че когато се работи в тандем, винаги се получават някакви търкания. За тези 10 години, през които са на музикалната сцена, двамата не могат да се сетят за нито един случай, в който са стигали до конфликт. Когато има разминавания, сядат и обсъждат, за да постигнат най-доброто. Активно творят и по време на пандемията. В момента Павел прави първото си звукозаписно студио и докато тече ремонтът,

с приятелката му

Кристина се

преместили

в село Крушаре,

на брега на Тунджа, между Сливен и Ямбол. Далеч е от София, но се чувства прекрасно там, защото има време да е с част от семейството си. Къщата е с голям двор, който колкото е красив, толкова изисква и физическа работа, за да се поддържа. “Семейството му е направило прекрасно имение, всичко там е истинска естетическа наслада. Като гледам как живее там, се вдъхнових и с брат ми също започнахме да строим две къщи над Железница”, казва Венци Венц.

С разхлабването на ограничителните мерки музикалният пазар започва да се раздвижва и дуетът вече прави концерти. Предстоят им доста участия, голяма част от тях през идните месеци ще са край морето. Но казват, че се забелязва отново огромен подем на чалгата. Много от клубовете, в които преди са имали ангажименти, фалираха по време на пандемията. Въпреки това са оптимисти, защото винаги има цикличност, един стил става популярен за няколко години, после се връща друг или се появява нов.

Неотдавна пуснаха две нови песни. Видеото към “Ако не сега, кога” им създало доста притеснения. Първоначално искали да го снимат в Доминикана, но заради коронавируса тази екзотична дестинация била затворена. Същото се случило с Тайланд. Насочили се към Малдивите, почти се отказали да пътуват и натам, защото също

имало риск

да не ги пуснат,

но приятелката на Венци Венц - Мая Вангелова, успяла да помогне да заминат. А клипа снимали с режисьора Люси Иларионов.

“Спешна нужда” е техният артистичен проект. В него участва виолончелистката Магдалена Петрович. Тя се включила съвсем спонтанно. Пуснали ѝ демото, а тя ги помолила да ѝ включат микрофона за две минути, засвирила и всички ахнали.

Павел се надява да успеят да творят и в една посока, съвсем различна за хип-хоп изпълнители - да напишат мюзикъл. Иска да е с нова тематика, за да вкара младите хора в театрите. “Няма да търсим приходи, това ще е за удоволствие. Трябва да го обсъдим и с Михаела Маринова, която има феноменален глас и изключителна дисциплина”, казва той. А Венци Венц вмъква бързо: “Защо не си ми казал за този мюзикъл? Досега да сме го направили вече.”