Цветовете на Забранения град

Какви са цветовете на Забранения град в Пекин“ Червени и жълти? Да, но не съвсем, ако сте достатъчно наблюдателни.

Благодарение на глазурата, наречени лиули на китайски, която украсява вратите, покривите и стените, още много цветове могат да се видят в Забранения град, бившата императорска резиденция, известен днес и като Дворцовия музей.

След тригодишно изследване на глазираните декорации в комплекса, миналия уикенд беше даден старт на онлайн изложба, в Деня на културното и природно наследство в Китай, на официалния сайт на музея, която представя цветовете на императорската архитектура.

Изследването е проведено съвместно от музея и Югоизточния университет в Нанкин. То разкрива артистичните, исторически и архитектурни ценности на глазурата. Подробен анализ на материалите също е включен в програмата, за да се пресъздаде процеса по производството ѝ.

Изложбата, наречена „Цветната глазура на императорския дворец“, използва съдържание с достъпен текст, който обяснява постиженията на изследователския проект пред публиката чрез видео клипове, графики и 3D модели.

„Глазурата е най-доброто отражение на цветовете на китайската архитектура и е показател за високото ниво на строителството“, казва Джан Тун, куратор на изложбата, който е професор в Югоизточния университет. „Съчетаването на занаята с изкуството показва мъдрост“, добавя още той.

Глазурата е вид керамика, която се произвежда по определена формула и се изпича в пещ, за да се създаде стъкловидния ефект.

В Забранения град глазурата е главно в зелено, жълто, синьо и черно, но може да се види и бяло. Освен декорациите по покривите, вратите са главното място, където е използвана глазура.

В комплекса има общо 134 врати, украсени с глазура, по думите на Джан. Всички те са показани в дигитален вариант на онлайн изложбата.

„Забраненият град е върховото постижение на техниката за производство на глазура в Китай след хилядолетие на развитие“, казва Уан Дзиенгуо от Китайската академия за инженерни науки, който оглавява научното изследване.

„Глазурата представлява един величествен образец на китайското изкуство. Тя е била почитана в древен Китай като символ на благородството, като нефрита“.

Според Уан, най-ранната глазура, намирана в Китай, датира от периода на династия Западна Джоу (11 в. – 771 г. пр. Хр.), която е открита през 1975 г. в гробницата на благородник.

Древни документи показват, че за първи път глазура е използвана в архитектурата през периода на Южната и Северна династии (420 – 581 г.), което е доказано чрез археологически находки от глазирани плочки от руините на тогавашната столица.

По времето на династия Сун (960-1279 г.) започват да добиват популярност строителни компоненти, направени от глазура, и се появяват глазирани тухли и стени.

„Хората използвали глазурата за имитация на дървена структура“, разказва Уан. „Постепенно употребата ѝ се разширява и започва да се появява в дворци, благороднически имения, храмове и дори обществени сгради в провинцията по времето на династия Юен (1271-1368 г.)“, допълва ученият.

Тази практика се запазва и в Забранения град, тъй като глазираните порти са проектирани така, че да имитират дърворезба.

Изображения върху дървени греди могат да бъдат добавени чрез боя, но за да се създадат сходни мотиви, различни ефекти с глазура могат да бъдат осъществени единствено чрез сурови материали и много висока температура. Днес учените са способни да определят, кой специфичен химически състав създава глазираните творби в определени цветове. Древните занаятчии обаче можели да се осланят единствено на опита си. Понякога дори пробвали на вкус суровината, за да направят правилния избор.

Една от причините, която прави глазурата в Забранения град невероятна, е ексклузивната ѝ употреба за дворцовото строителство по времето на династии Мин (1368-1644 г.) и Цин (1644-1911 г.).

„Тогава започват да се появяват повече архитектурни форми с глазура и този занаят достига апогея си“, допълва Уан.

Най-ранното използване на глазура в архитектурата обаче не е било в Китай.

Джу Мън, учен в Дворцовия музей, казва, че тя е била използвана за декорация на Портата на Ищар в древния град Вавилон през 6 в. пр. Хр.

„Глазурата в китайската архитектура обаче не е просто за декорация“, допълва Джу. „Тя се използва за направата на плочки в Забранения град, защото е водоустойчив материал“.

Джу Мън добавя, че различните цветове на глазурата, носят различни културни значения в Китай. Така например в дворцовата библиотека в Забранения град „Уънюен Гъ“ е използвана черна глазура на покрива. „Това е така, защото черното представлява водата, а тя носи късмет и предпазва книгите от пожар“, каза ученият.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене