В “Порталът” артистът и 9-годишният му син влизат в един и същ образ
Може ли да се върнем в миналото, да го променим и да продължим живота си? Или да отидем в бъдещето и да разберем какво ни очаква? Сериалът на БНТ “Порталът” помогна на зрителите да пофантазират, да оценят времето, в което живеят, и да се върнат 40 години назад в социалистическа България. Главният герой, който смело прекрачва “портала” на времето, и то няколко пъти, е “вездесъщият” Велислав Павлов. Той играе криминалния психолог Крум Бонев. Животът му се преобръща, когато пред вратата му се появява неговият отдавна изчезнал вуйчо - доц. Димо Троянов, по прякор Джингиби.
Най-странното е, че той изглежда все така млад и непроменен. Това се дължи на пътуване, но не по различни места, а във времето. Най-голямото чудо в живота и на двамата е същeствуването на портал на времето. Зазиданият балкон, през който те обаче могат да преминават, ги спасява в различни ситуации и променя животите им. Затова Крум се връща 40 години назад в социалистическа България, когато е точното време, в което той би могъл да предотврати смъртта на баща си. Ако това се случи, той би променил трагичната съдба на семейството си.
Самият Велислав Павлов не би искал да се връща в миналото. Той е роден в Берковица, израства там и на 20 години се премества в София. Детството му преминава в много игри с приятели навън, четене на книги, футбол, каране на колело.
“Не бих искал да се
пренеса в миналото,
а за бъдещето не
съм сигурен
То е нещо, което засега не съществува. Иска ми се да го изживея, да стигна до там. Най-важното е да се опитвам да съм с двата крака в настоящето”, казва актьорът.
Героят му Крум Бонев в “Порталът” се опитва да промени хода на събитията в миналото, за да спаси баща си. Но актьорът Велислав Павлов би искал само промените за последните 40 години да са се случили много по-радикално. За него е важно обществото да има комуникация, да си казва важните истини навреме. Всичко за живота преди 40-50 години трябва да бъде ясно за хората сега.
Когато се връща в 1979-а, криминалният психолог Крум Бонев вижда себе си като дете, което играе с приятелите си. Момчето, което влиза в образа на малкия Крум , всъщност е синът на Велислав Павлов. 9-годишният Йоан учи в Музикалното училище, свири на кларинет и има две участия в киното. Баща му казва, че е много отговорен и присъства на снимките с интерес. Детството на Йоан преминава в учене, време с приятели, електронни игри и свирене. 
Сравнявайки детските си години с тези на сина си, актьорът намира, че двамата си приличат по игрите навън с приятели. Ако има възможността да каже нещо на детското си “аз”,
Велислав Павлов би
се предупредил само
да не пуши цигари
“От дете животът ми както се е стекъл, докъдето ме е довел, съм доволен. Нещата, които ми се случват, са желани, мечтани. Актьорската професия е едно от тези неща”, казва той. Всъщност към актьорската професия го подтиква любопитството. “Времената, когато щях да кандидатствам, бяха още през социализма и малко след това. Информацията беше оскъдна, много неща бяха забранени и не можеше да се гледа всичко. Това ме провокира да разбера какво всъщност е киното и как се прави. Исках да разбера какво е да си актьор”, разказва Павлов. С много гледане на филми и четене за това какво представлява киното той успява да стигне до тази професия.
Павлов играе рамо до рамо с великата Татяна Лолова. Филмовата поредица по БНТ се оказва мястото, където тя влезе в последната си роля. Образът е написан специално за нея. Леля Зори е енергична, много усмихната, ведра, любознателна и добра жена, която приютява Крум Бонев в дома си за няколко дни. Велислав Павлов казва за нея, че е “много щедра,
щедра на любов,
адекватна, истинска
в присъствието си и
чиста в
любопитството към
професията си”
Двамата се запознават по повод “Вездесъщият” - българското предложение за номинация за “Оскар” за чуждоезичен филм през 2018 г. Татяна Лолова се среща с Павлов, защото много харесва филма.
Една от отличаващите черти на минисериала “Порталът” по БНТ е, че звучи много хубава българска музика. В една от сцените Павлов свири на китара и пее. В действителност, когато е на 15-16 години, иска да свири и започва да се упражнява. Получава му се, но по-късно той забравя китарата и с години не я докосва.
“Преди 10-ина години
попаднах вкъщи на
една китара и пак
започнах да свиря
Не съм добър, но със свирене си почивам много добре. Опитвам се да науча нови неща за себе си, защото това е полезно и за професията ми, научаваш се на ритъм”, разказва актьорът. 
Същевременно актьорската работа му носи много положителна енергия. Обратната връзка с публиката е важна за него и той се радва, когато зрителите обичат героите, в които се превъплъщава. “Публиката намира себе си по някакъв начин в образите. А това е работата на актьора, който трябва нещо да каже през филмите или през сцената”, смята Велислав Павлов. За него любимата роля е винаги последната, но всичките образи, в които влиза, са важни, защото са част от пътя му на актьор. Във всяка една роля той дава нещо от себе си. Влага собствения си опит в даден персонаж, за да изглежда максимално достоверен. За образа му в “Порталът” е дал на Крум от личните спомени от детството си, отношенията със семейството и приятелите си. Вложил е емпатия към онези години, за да може Крум Бонев да разбере хората и случващото се тогава.
Програмата на Павлов е доста натоварена, но в свободното време той обича да гледа филми, чете книги и прекарва време със семейството си. Често се разхожда в планината и любимото му място е един балкан над родната му Берковица. Сега, през лятото, предпочита да къмпингува по дивите плажове.
След “Порталът” актьорът участва в две премиерни постановки. “Шахнаме: Сказание за Зал” се играе в театър “Азарян”, а героят на Павлов е главен военачалник, войн, който се отказва от собствения си син и го изпраща на върха на една планина. Следващата премиера, която предстои на Велислав Павлов, е “Сцени на разсъмване”, която ще бъде представена през есента в Националния студентски дом. Режисьорът на това представление е неговата съпруга - Юлияна Сайска.
Коментари (0)
Вашият коментар