В Театър 199 играят любопитното заглавие от сезонния афиш „Убийство без убийство“. Отличава се от масата пиеси и спектакли заради това, че е стопроцентово криминале.
Автор на текста е Андрей Филипов. Той трябва да е скромен човек, защото неколцината „масови зрители“, които разпитах, не познаваха човека с това име. По-вярното обяснение е, че Андрей Филипов отбягва скандалите и клюките, любими обекти на българската масова комуникация.
Пиесата в Театър 199 е композирана майсторски в пространството на криминалните сюжети. Няма извършено престъпление и разследващ детектив. Тече сюжетът-фасада, изневярата на един мъж (Христо Терзиев) и разпалените навивки на любовницата (Сияна Начева) за брак. Внезапно в любовното гнездо се изтърсва съпругата на мъжа (София Бобчева), която е проследила съпруга. През втората част на представлението се оказва, че това, което сме гледали дотогава, не е истинската реалност.
Режисьорът Емил Бонев дава знаци към публиката с езика на вещите. Например облича с еднакви пижами мъжа и всяка от жените в моменти на нейната доминация във връзката. 
Христо Терзиев представя темерут, обладан единствено от направата на странни изобретения, които ще го прославят. Двете жени се омайват от тази мания, вземайки я за романтика и душевен разкош. В първата част на представлението дрязгите между любовниците са в неординерен стил, като качествен художествен откъс на семейна тема.
За разлика от Терзиев, който не трябва да напуска поведението си на темерут, Сияна Начева е активната, едновременно настъпателна и отбраняваща се. Публиката е мистифицирана и приема, че гледа семейна комедия.
А къде е мястото на София Бобчева? Тя владее втората част на представлението. Тъкмо да си помислим, че този тъпак изпуска толкова красива жена, и историята прави тотален завой, намесвайки престъпление, труп (дори два), куп пари и дълбоки престъпни кроежи. Какво е станало, обяснява героинята на София. Представлението изключва играта и отношение към персонажите, за да не се внесе двусмислица, която би наранила криминалното действие. Това изискване пък задължава актьорите да са максимално естествени и изцяло потопени в интригата.
След края на представлението София Бобчева излиза пред публиката и моли зрителите да не разказват наляво и надясно какво са гледали. Защото всичко в сюжета се извършва пред зрителите, така че откъдето и да се подхване описанието на случващото се, представлението се обезмисля.
Тогава аз също замълчавам.
Коментари (0)
Вашият коментар