Традиционната китайска керамика от червена глина събира елегантната атмосфера от ежедневието на китайците и със своя специфичен класически и древен стил има своето място в международното керамично изкуство.
Град Исин, провинция Дзянсу, е известен с червената си глина. Планините и реките тук създават уникален дух и майсторите от хиляди години предават уменията си на следващите поколения. Един от тях е Циен Гуоцин. „Всеки детайл от живота може да бъде отразен върху чайника“ – към този принцип се придържа тя, не само когато майстори своите чайници, но и като цяло в жизнения си път. Тези думи са и въплащение на 30-годишния ѝ упорит труд, предава радио Китай.
Ателието на Циен Гуоцин е широко, а на стените висят картини в древен стил. Етажерката е отрупана с чайници от червена глина. Близо до прозореца стоят масата и столът, където твори. „Аз съм родена в град Исин. Много от местните жители от поколение на поколение правят чайници, също като нашето семейство.“
Така Циен Гуоцин започва разказа за себе си. Всъщност тя не наследява занаята толкова лесно, защото се налага да премине през известни трудности.
По принцип в нейния град уменията за изработване на чайници от червена глина се предават само на мъжете в семейството. Но тя е жена.
Още от малка Циен Гуоцин обича да играе край майсторите, захласва се по техните умения и не иска да излезе от ателието. „Когато бях дете, не разбирах много какво точно правят хората с червената глина, но изглежда в сърцето ми покълна малко семе и не мога да кажа какво точно бе усещането“, обяснява Циен Гуоцин.
Заради консервативните разбирания в семейството ѝ тя не може да започне нормалното обучение в занаята от малка, но това не повлиява на нейната упоритост. "Семейството ми не ми позволи да уча занаята, затова трябваше да го направя сама. Първо четях тайно книги как възрастните правят чайници, след това посещавах музея, за да видя произведенията на майсторите. Най-накрая стъпка по стъпка разбрах как се изработват чайниците.Точно заради упоритостта ми, възрастните в семейството промениха първоначалните си идеи.“ Когато Циен Гуоцин е вече на 15 години, те се съгласяват тя да влезе в ателието и да започне процеса на обучение.
Във възраст, в която се проявява любопитство към всичко, Циен Гуоцин избира да се учи как се правят чайници. Това е процес, който изисква безброй повторения и изглежда изключително скучен. "Тинейджърските години са възраст, в която момичетата обръщат повече внимание на външния си вид и социалните контакти. Завиждах на другите, които имаха възможност да се обличат в красиви рокли и да се забавляват. Аз обаче трябваше да съм в гащеризон и да прекарвам дълги часове омацана в червена глина.“ Циен Гуоцин се усмихва, когато си спомня за първите години в ателието. „По онова време понякога се питах защо трябва да правя това по цели дни. Но след време започнах да осъзнавам и постепенно в мен се събуди силен интерес към тази привидно скучна работа."
Циен Гуоцин, която открива красотата в изработването на чайници от червена глина, се отдава по-упорито на усвояването на основните умения в този традиционен занаят и работи до късно нощем. „Понякога прекарвах прекалено дълго време седнала и ми бе трудно да стана след като приключа работа.“ Именно постоянството и упоритостта на новодошлата в сектора Циен Гуоцин и помагат да постигне добри резултати, да спечели много похвали от любителите на този тип чайници и поръчките се увеличават непрекъснато.
Но това, което иска да изрази тя, е възприятието ѝ за живота, което изисква по-високи умения. Така Циен Гуоцин започва да търси творби на изявени майстори и да се опитва да ги възпроизведе. В началото изследва в тънкости детайлите и стъпка по стъпка започва да включва свои прозрения в изработените от нея изделия.
Постепенно с усъвършенстването на уменията Циен Гуоцин става известна в сферата и много майстори обръщат поглед към този новоизгряващ творец на чайници от червена глина „Спомням си, че първият път, когато известен майстор ми показваше как се правят чайници, бях толкова нервна, че дланите ми се потяха. Но това бе най-щастливият спомен в работата ми“, разказва Циен Гуоцин.
Тя непрекъснато разширява своята визия. „Всеки, който разбира от чайници, знае, че те не са просто уред за запарване на чай. Чарът им може да е скрит в рисунъка и други художествени детайли. Това е изпитание за нивото на майсторлъка.“ Така Циен Гуоцин започва да се увлича по поезията, рисуването и други изкуства, докато изследва и развива уменията си за правене на чайници. „Надявам се, че в моя чайник хората могат да открият изкуство, да погледнат от различен ъгъл на живота“, казва тя.
С времето Циен Гуоцин оформя свой самобитен и елегантен художествен стил. „Всеки път, когато видя изработено от известен майстор изделие, си мисля дали дали мога да направя нещо ново. Аз съм добра в откриването на красотата в живота. Много интересно нещо е да сливам класическия стил с моите собствени идеи“, казва тя.
Циен Гуоцин се занимава с изработването на чайници повече от 30 години. Въпреки че направените от червена глина да не са толкова много, но всички са класически творби, тъй като в нейните очи чайникът не служи само за приготвянето на чай. Той е и нещо, което въплащава усилията и чувствата на майстора, както и есенцията на живота.
С постепенното овладяване на занаята Циен успява лесно да прави различни видове чайници и да постигна целите, поставени в началото на кариерата ѝ. Тези успехи обаче не са достатъчни за нея, тъй като хаосът на пазара я тревожи.
„Популяризирането на науката и технологиите и механизацията насърчава бързото развитие на много индустрии, но оказва голямо влияние върху изработката на чайници от червена глина. Това е традиционен занаят. Изработването на един чайник преминава през десетки процеси, които не само тестват уменията, но и търпението. Въпреки това някои предприятия вече използват механизирани методи. Въпреки че продукцията е висока, те губят първоначалния облик на чайниците от червена глина“, обяснява Циен Гуоцин.
Както всички знаем, изработването на този вид чайници бе сред първите обекти, включени в списъка на нематериалното културно наследство на Китай. Това не само е бизнес за майсторите в сектора, но и предаване на наследството и популяризирането на традиционната китайска култура.
В момента, в който индустриализацията и маркетизацията започват да оказват влияние върху пазара, Циен Гуоцин избира да продължи. Тя прави своите чайници по древния метод на дедите ѝ. „Знам, че този мой подход всъщност не може да промени нищо. Но аз съм готова да продължа, защото вярвам, че определено не съм единственият човек, който държи на това!".
Коментари (0)
Вашият коментар