За някои благословени музиката е професия и начин на живот. За мен музиката е естествената среда, в която съществуват дните ми. Когато бях на 8 години свирех на пиано, но за съжаление се отказах, а може би тази дарба не е сред силните ми страни. През различните етапи от живота си съм преминала през няколко стила. Като ученичка предпочитах жанра Ню уейв - Депеш Moд, Cure, Tиърс фор Фиърс и алтернативна - Stone Temple Pilots, NIN, Faith No More.
Сега харесвам изпълнители от различни жанрове. Сутрин, докато карам децата ми към градината, пускам по-жизнерадостни и ритмични парчета, класически метъл или рок, радио 1 Рок или Стар FМ, както и някои поп и рап изпълнители от 90-те години и съвременни. Докато работя с клиенти в кабинета ми по life coach (треньор по живеене) обичам да звучи джаз. Особено ми допадат бразилските изпълнители и ритми. Сред любимите са ми Toм Джобим и Франк Синатра.
През останалото време слушам в зависимост от настроението и емоционалното ми състояние. Нивата на любов в душата ми решават повечето събития и вътре и извън мен. Когато съм настроена любовно, чувам музиката по различен начин, разбирам по-добре точно как е звучала песента в главата на автора й, защо е използвал точно тези думи, защо е направил точно тези сола. Независимо дали в тези моменти съм приповдигната или меланхолична, хубаво ми е да звучи красива, дълбока музика като тази на Бари Уайт. За мен той има един от най-романтичните гласове. Има още поне 100 групи и изпълнители, които ме докосват.
Страшно хубаво ми е, когато с приятели слушаме музика на живо. От известно време посещавам един столичен клуб, в който пеят едни от най-добрите ни съвременни музиканти. След вечери, в които са участвали Любо, Белослава, Рут Колева, Васил Найденов, "Остава", Камелия Тодорова, Мария Илиева, поне няколко дни след това се чувствам заредена, сякаш съм имала спа уикенд, а не безсънна нощ с приятели, музика и хубави питиета.
Коментари (0)
Вашият коментар