Режисьорът, събрал героите от “Вчера”

• Иван Андонов бил деликатен, но много взискателен, от когото София Кузева-Чернева (Дана) и Христо Шопов (Иван) научават всичко за киното
• Актьорите посвещават "Не бях аз" - продължението на филма, на него, като почит за 90-годишнината от рождението му

Пороен дъжд. Младо, красиво момиче пристига с кола от Лондон в двора на новото си елитно училище пансион. Дъщеря е на наш дипломат в Англия и ще учи с децата на висши партийни функционери. Първото, което вижда през прозореца от задната седалкар е обаятелен младеж с къдрава коса. Той веднага е запленен от непознатата девойка. Двамата дълго не смеят да разкрият чувствата си. Изведнъж, докато чакат в столовата за вечеря, спира токът и Дана деликатно целува Иван, а след това изрича: “Не бях аз”.

Именно тази фраза се превръща в заглавие на нов спектакъл, в който София Кузева-Чернева и Христо Шопов се завръщат към култовите си роли от любимия филм “Вчера”.

36 години по-късно тази среща е желана и от двамата, но отлагана с години, а сега съдбата ги събира отново, за

да им даде шанс да се изправят един пред друг,

да изрекат премълчаното и да разберат този таен с години копнеж дали е истина все още, или е привилегия само на младостта.

Автор на текста не би могъл да е друг освен писателя и сценарист Владо Даверов, който рисува пълна картина на това как се е развил животът на двамата. И въпреки че режисьор на постановката е Лиза Шопова, пиесата излиза точно през 2024 г. за 90-годишнината от рождението на Иван Андонов - режисьора на “Вчера”, който събира Иван и Дана на екран.

За Христо Шопов той бил един от най-взискателните режисьори.

“Филмът “Вчера” е най-голямото нещо, което ми се е случвало - обясни актьорът. - Човекът, от когото съм научил най-много за киното, е Иван Андонов.

Именно на него е посветен този спектакъл”

Когато започват снимките на филма, София Кузева е едва 18-годишна, първи курс във ВИТИЗ, а работата ѝ с Андонов я учи на много тънкости в киното.

“Търсенето на смисъл, изразяването на яснота, да бъдеш непретенциозен и да не бъдеш неестествен като актьор - сподели наскоро Чернева пред “24 часа”. - Да не говорим за техническите детайли - кое е важно, кое е задължително пред камерата, са все неща, които само от него съм научила. Той беше деликатен. Говореше ми спокойно, но се случваше точно това, което той иска. Тогава бях много малка и попивах всеки миг. Спомням си всичко - следях с внимание снимките дори на сцени, в които нямам участие. Не съм седяла в някой ъгъл или гримьорна апатично да чакам да дойде моят ред. Всички бяхме така, вълнувахме се. Наблюдавахме особено как работи Иван Андонов.

Той беше необятен и в същото време

много конкретен и ясен. Имаше цялостност в поведението му, но прилагаше отделни подходи към всекиго от нас. Много точно усещаше характерите ни. Истински учител, без съмнение.”

Дали времето е отмило любовта между Иван и Дана и ще намерят ли отново път един към друг, ще стане ясно на премиерата на спектакъла на 27 септември на сцената на театър “Сълза и смях”.

“Пригответе се с отворени сърца - казва София Кузева-Чернева. - Развитието на съдбите на Иван и Дана беше в неочаквана и за нас посока, защото всеки един от двама ни с Христо е имал своите мисли и предположения какво би могло да е станало с тях.

Изненадата беше позитивна”

Актьорите съжаляват само за едно, че легендарният Иван Андонов не е сред тях, за да види продължението на “Вчера”. Той умира на 29 декември 2011 г.

Роден е на 3 май 1934 г. в Пловдив и като дете не проявява особена страст към киното. Дори напротив, насочва се в съвсем различна посока - рисуването. Отдава му се от малък. Израства в голям аристократичен род. Дядо му по бащина линия е Иван Андонов Савов, син и внук на свещеници, който заедно със Стефан Стамболов организира Старозагорското въстание. Съратник е на Захарий Стоянов и секретар на революционния комитет,

подготвил и организирал Съединението,

4 пъти народен представител, журналист и адвокат.

Родителите и лелите на Андонов обаче го водят по дневни представления и му подаряват прожекционен апарат. Така се пали и по театъра. В гимназията го канят в самодейния състав “Йорданка Чанкова”. Скоро след това режисира и първия си спектакъл във физкултурния салон на училището - “Дванайсетте месеца” на Самуил Маршак.

Никога не оставя четката и платното,

но се пробва във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Тогава трябва да представи бележка, на която да пише дали може да кандидатства във висше учебно заведение. Като майстор художник по рождение бъдещият студент прави единствената фалшификация в живота си - подправя документа, премахвайки “не”-то. Приемат го в класа на проф. Моис Бениеш.

Иван Андонов първо започва кариерата си като актьор, а киното му носи голяма популярност. За първи път застава пред камерата през 1956 г. - в “Години за любов” на Янко Янков. Но популярност добива през 1958 г. с филма на Рангел Вълчанов “На малкия остров” по сценарий на Валери Петров, в който играе ролята на млад мечтател, готов да се жертва за приятелите си.

Режисьорският му дебют е през 1974 г. с филма “Трудна любов” по новела на Вера Мутафчиева. Става изключително популярен и ценен кадър в киното. Започва да се слави с дръзкия си ум и

премереното око зад камерата,

а за актьорите е привилегия да работят с него.

От средата на 70-те и през 80-те години на миналия век снима понякога и по две продукции на година. Режисьор е на повече от 17 филма, сред които са “Опасен чар” (1984), “Дами канят” (1980), “Адио, рио” (1989), телевизионният сериал “Дунав мост” (1999) и др.

В “Опасен чар” Иван Андонов снима Тодор Колев в главната роля, на който героят му имал прототип. Някакъв пловдивчанин, шашмаджия, когото сценаристката Свобода Бъчварова описва.

“Бях прочел във вестник интервю с този човек - разказва покойният актьор за ролята си в книгата си “Тодор Колев. Варненското софиянче от Шумен”. - Влязъл отново в затвора след 10 ноември и пак за фалшификации, и пак заради жена. Той ѝ се доверил,

научил и нея да фалшифицира документи

и тя станала причина да го заловят. Изобщо сваляч, станал жертва на жените. Закачаха го и за филма, питаха го доволен ли е от образа, който съм пресъздал на екрана, и той не говореше за мен с особено удоволствие.”

Комикът не подхожда с големи амбиции към ролята си, макар че двамата с Иван Андонов работят с лекота.

“Снимаше се приятно и бързо, не усетих кога го свършихме - споделя Колев. - А това е филмът, за който получих най-много награди и у нас, и в чужбина, и за който съм чул най-ласкави думи. Преди всичко за

цитата на Чарли Чаплин - танца с хлебчетата

Като го снимахме, казвах на Иван Андонов, че щом цитираме, трябва да има и някакво добавка, запетая. Той каза: “Не!”.

Дълго се подготвях за него, ходих в Киноцентъра да гледам тази сцена на Чарли, репетирах на музика. Но истината е, че режисьорът наложи този цитат, а аз се дърпах. Той беше просто по негово желание. Когато филмът се прожектира в Италия, отидоха Иван Андонов и Свобода Бъчварова, мен пак не ме пуснаха. Критиката им писа, че като гледали цитата на Чарли Чаплин, в първия момент си помислили, че е много дръзко, но след това си казали, че този актьор има право да го цитира. После “Опасен чар” отиде в Гренобъл, Франция, на фестивала на комедийните филми. Предупредих Иван, че пак няма да ме пуснат. Той ми взе акъла - какво прави, какво струва, но го уреди и заминах. И най-голямата хвалба, която съм чул със собствените си уши, бе при връчването на специалната награда на журито. Разбира се, това може да се случи само във Франция и само французойка може да те похвали толкова изискано: “Когато от световното кино си отиде Виторио де Сика, помислихме, че с него си е отишла и елегантността от комедията. Но дойде един човек от далечна източна страна като че ли да ни покаже, че това все още някъде съществува.”

Както “Вчера”, така и “Опасен чар” получава награди и печели множество хвалебствия. Следващият филм на Иван Андонов “Дами канят”, също се превръща в тотален хит, а героят на Стефан Данаилов е един от най-любимите на българите. Той е чаровен инструктор по шофиране на име Яким Донев, който след развода си

се отдава на лекомислени авантюри

И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият сваляч успява да излезе от всякакви капани. Младият почитател на любовните афери има инцидентни проблеми с ревниви съпрузи, но много по-сериозни се оказват тези с преследващите го влюбени дами.

Приживе Иван Андонов разказва как по време на снимките на игралния филм съпругът на Надя Тодорова започва да ревнува от Стефан Данаилов. А на финала на филма някаква странна лудост обзема актрисите и в басейна скачат дори и тези, които не могат да плуват.

Години след 1980 г. - излизането на “Дами канят” на фестивала “Любовта е лудост” във Варна, на една маса седят Иван Андонов, Георги Мишев и няколко от актрисите във филма. Изведнъж те започват да се превъплъщават в някогашните си героини, спомнят си репликите им, импровизират. С типичното си чувство за хумор режисьорът подхвърля, че трябва да направят продължение - “Баби канят”, но това така и не се осъществява.

След като се пенсионира от киното, Иван Андонов се отдава изцяло на рисуването и дори организира изложби, на които представя произведенията си.

Умира, оставил шедьоврите си както на платното, така и на екрана, вероятно непредполагал, че 36 години по-късно отново ще се говори за филма му “Вчера”.